Синдромът на деструктивния служител

employeesНе е лесно да си работодател. С разрастването на бизнеса трябва да прецениш кои дейности да повериш на други хора и кои да останат под твой контрол. Много е важно и да умееш да мотивираш служителите да си вършат толкова добре работата, колкото ти, като собственик, би я свършил. Нелеки са всичките решения, които ще трябва да вземеш в хода на наемането или освобождаването на хора. При всички положения обаче има 3 вида служители, които трябва да се избягват на всяка цена. Точно тях ще обсъдим днес.

Не ми пипай работата, моя си е!
Такова собственическо отношение към работата може би за някои се струва похвално, но всъщност не е. Когато става дума за екипна задача, не може всеки от членовете до такава степен да си пази работата, че да не дава достъп до нея на останалите, когато той им е нужен. За да премине целият процес гладко, всички служители трябва да могат да съгласуват задачите си един с друг по всяко време. Все пак работят за постигането на една обща цел и са част от компания, а не автономно звено.

Това не е моя работа
Към тази категория съотнасяме служителите, които отказват да свършат нещо, което уж не им влиза в работата. Поради тази причина те не искат да помагат на колегите си, нито съобщават за потенциална грешка, която са забелязали и която може да провали даден проект. Те просто идват на работа, изработват си необходимите часове и си тръгват. Това не е тяхната фирма, затова шефовете да се оправят.

Синдромът на белия рицар
При вида на криза на този служител не му мигва окото, винаги е готов да се притече на помощ. Дотук добре, но има и една уловка. Понеже той е толкова незаменим при кризисна ситуация и всички идват при него, когато нещо се обърка, в негов интерес е да има повече такива извънредни ситуации, в които той да блесне и отново да спаси деня. Какво прави белият рицар? Грижи се криза никога да не липсва – хем скришом я създава, хем след това я оправя. Хитър подход, не мислите ли?

Leave a Reply

Name *
Email *
Website