Вече сме в информационната ера, където жестоката конкуренция между кандидатите за работа се позовава не само на знания, но и на умения и талант. Фирмите са купувачи на труд, а кандидатите са негови продавачи. Първите предлагат работни места, а вторите търсят.
Нека направим един малък разбор на икономиката от преди новата ера до сега. Някъде от 10 хилядната година пр. н. е. до 18-и век сл. Хр. сме разчитали основно на земеделие. От Индустриалната революция до към Втората световна война производството е било на почит. След това знанията вече са станали разменна стока, а с появата на Интернет, те се превръщат в домейни.
И ето ни днес в ерата на лесно достъпната информация от всякакъв род, където най-голяма ценност имат човешките способности, т.е. вече минаваме отвъд сферата на знанията и навлизаме в тази на реалното им приложение, защото те сами по себе си не са достатъчни. Това кой си и какво можеш да правиш идва на преден план, а работите места са фокусирани върху умения и се приспособяват към вече модерното ни общество.
Появяват се модерни професии, за които обаче липсват достатъчно талантливи индивиди. Така нареченото Millennials поколение (хора, родени между 1980-та до 2000-ната година) имат по-големи очаквания от работодателите си. Те навлизат в пазара на труда във време, в което един способен служител може да изисква много повече от работодателя си и да го получи именно защото има недостиг на индивиди като него.
Това поколение може да си позволи да бъде изключително взискателно към избора си на кариера. Сега Интернет предлага всякаква информация за компаниите, споделят се мнения, оплаквания, позитиви и негативи, така че търсещият работа може да добие представа за една фирма още преди да кандидатства за работа в нея.
Ето защо компаниите трябва да поддържат един добър имидж. Това не само ще им привлече повече клиенти, но и повече качествени кадри, от които имат нужда, за да придвижват бизнеса си напред.