За поредна година кризата ни тресе с пълна сила, докато всевъзможни коментатори, политици и министри на финансите ни убеждават, че криза няма или че вече си била отишла. Ако си спомняте по прогнози от 2009-та, кризата трябваше да свърши „най-късно през март 2010“. Е, ако календарът ми е верен, вече наближаваме март 2013г. а кризата още си е тук и вилнее. Всички работещи сме засегнати от нея – ако си на заплата – или са ти я намалили, или 5 години не са ти я увеличавали, въпреки инфлацията, или са съкратили някой твой колега и неговата работа вече е на твоите плещи.
Това е положението днес. Но от всичко най-много ме дразни това, че никой не го признава. По данни на НСИ през 2012г. са фалирали едни „нищо и никакви си“ 1400 фирми, оборотите са намалели на половина , а 393,2хил. българи са без работа, което е 11,5%!!! безработица. Нищо чудно, че хората са излезли да протестират и искат социалистически мерки като национализиране на ЕРП-тата. За хората с по-ниски доходи и пенсии, тази зима си беше втора Виденова. Наш Дянков обаче през цялото време се държеше, все едно такова животно у нас няма. Първо кризата „ни беше сполетяла неочаквано“, при положение че още през зимата на 2007г. стотици български фирми като Джей Моделс с по над 10г. история си заминаха безвъзвратно, а пазарите започнаха стремглаво да се свиват. После кризата „при нас нямало да се усети“, а според последното изказване на любимия ни министър от 18 януари тази година, кризата щяла „да си отиде след два мандата“! Кога, драги сънародници, ще си назначим истински министър и ще си изготвим истински план за справяне без илюзии и удобни неистини? Времето си минава, а нещата назляват с всеки ден. Накрая и в тази страна ще има бунтове и революции, но не за свобода, а за най-обикновен хляб.