Спомням си го като провалена инвестиция от петнадесет евро. Почти 70% от автоматичното съдържание в социалните мрежи не достига до никого, защото алгоритмите го засичат като спам. Четох го в доклад и веднага ми хрумна онази моя безсмислена експериментална фаза, когато се опитах да излъжа самата себе си и да намеря бързия път към ефективността.

Преди публикуването беше просто споделяне на мисъл. Пишеше се нещо смислено, качваше се и се чакаше реакцията. Без сложни графици, „оптимизирани“ часове за пускане и безкрайни грешки в синхронизацията. Днес дигиталният маркетинг прилича повече на управление на склад за празни кутии, отколкото на създаване на стойност. За да избягам от хаоса, попаднах на реклама за „автоматизиран план за постове“. Цената беше колкото две кафета в центъра. Обещанието – „set and forget“, мантрата на всеки изтощен професионалист.

Помислих си, че съм уцелила. Вместо да си спестя време за стратегия, купих си нов, неплатен и доста капризен работен процес. Планът обещаваше съдържание, което ще работи вместо мен. Реалността беше, че прекарах седмици в поправяне на нелепи преводи и махане на странни символи, които софтуерът вмъкваше в заглавията. Вместо да пиша смислени текстове, трябваше да стана технически надзорник на един счупен алгоритъм. Помня вечерта, когато открих, че автоматизацията е публикувала нелепо „Честит празник!“ на профила на клиент, в ден, в който никой не празнуваше нищо, освен моето собствено безполезно упорство. Трябваше да вляза в панела, да трия, да оправям и да се извинявам, докато очите ми се затваряха от умора.

Сметката е проста и болезнена. Когато пресметнах часовете, които прекарах в „настройване“ и „справяне с грешки“ на това чудо, цената на онези 15 евро се превърна в няколкостотин евро загубено време. Това е класическият капан на онлайн бизнеса – търсим лесен път, който всъщност е лабиринт от евтини инструменти и празни обещания. Има нещо дълбоко разочароващо в желанието да се премахне човешкият елемент от работа, която по дефиниция е човешка. Опитах се да избягам от умората чрез софтуер, но само си купих по-сложна и скъпа форма на прегаряне.

Сега просто си отварям редактора и пиша сама. Поне знам, че това, което излиза, има моя мисъл, а не е резултат от счупен скрипт.