Странно нещо е трудовата заетост… нали знаете как в България е широко разпространен практика един и същи човек да се занимава с множество неща едновременно. Така понякога се получава ситуация, в която се разпиляваш, не можеш да си събереш мислите и накрая излиза, че нищо не си свършил…
Хем се занимаваш с клиентите, хем поддържаш сайта и социалните профили на фирмата, хем организираш събития, подготвяш продуктовия каталог, ръководиш твоя екип и това, и онова и кой знае какво още. В един момент шефа ти идва и вижда, че си отворил фейсбука си и преглеждаш собствения си нюзфийд. Как да му обясниш, че търсиш вдъхновение за пост на бизнес страницата ви? Та на него никога не му се налагало да го прави, мисли се, че едва ли е толкова трудно, едва ли отнема толкова време, но вие си знаете колко сили ви коства.
Ето в такива и подобни моменти почвате ли да се чудите дали не създавате впечатление у страничните хора, че лентяйствате? Ако отговорът е положителен, мога да ви кажа следното: Спрете. Така само измъчвате себе си и си вредите. Няма лесна работа, когато я вършите съвестно. Ако някой се съмнява в това, нека дойде на ваше място за известно време и ще видим. Истината е, че понякога ти отнема 2 часа да намериш перфектното изображение, докато “ровиш в картинки”. Друг път събираш мислите си в продължение на половин час, докато ти хрумне идеалното заглавие. Онези мейли не си пратил, защото са готови, но искаш да им хвърлиш последен поглед. На онзи клиент не си звъннал все още, понеже преди това ти е необходима справка и т.н. и т.н.
Всеки човек знае за себе си най-добре кога си губи времето и кога не. Не е нужно другите да му държат сметка. Това право принадлежи само на ръководителя ви. Ако той не го прави, значи не смята, че е необходимо.