Несъмнено една от тенденциите на новия век е татуирането. То вече не е само мастило, което бележи кожата, а е и изкуство. Разнообразието от цветове и форми, техники на изографисване привличат все повече хора – и млади, и по-възрастни, дотолкова, че може да го наречем мания. А вие познавате ли някой без татуировки? Бройката сигурно е много малка.
Точно защото татуираните са все повече (и не използвам татуирани в лошия смисъл, а като събирателно), то свикна ли обществото ни с тях? Може би тук най-закостеняло е мисленето при явяване на интервю за работа. В много от компаниите, и най-вече администрациите, хората с татуировки са отритната. Особено ако изкуството е на видно място по кожата и не може да се прикрие.
От друга страна пък много прозападни фирми вече толерират служителите с татуси и даже ги използват като синоним на креативност. Случи ми се в един от сайтовете за ИТ да попадна на снимка на екипа. Там имаше и дама, която има татуировки и на двете ръце и то отгоре до долу. А от компанията не само, че не са я помолили да ги прикрие, а дори е под слоганът им. Той гласеше, че приветстват всички и различието е символ на единение.
Подобна концепция ми се вижда много новаторска и затова реших да ѝ отделя специално място в блога ми. Иска ми се наличието на татус, с който се гордееш или пък не, да не е причина да бъдеш отхвърлян от работи позиции. Все пак външният вид няма значение за качествата. Така че премахването на тези стереотипи от обществото ни ще помогне всяка сфера да бъде изпълнена със специалисти, които имат и своята позиция като личности.
А вие като работодатели бихте ли се абстрахирали от татуировките на ваш служител или ще ги вземете под внимание?
