Един от най-големите недостатъци на съвременния свят е, че на Земята се говорят няколко хиляди различни езика. Вярно е, че значителна част от тях са в затворени общества с по-малко от 1000 души в тях, но десетки и може би стотици езици са говорими масово всеки ден.
Трудно ни е, когато отидем в чужда страна и не можем да говорим местния език. Тогава прибягваме до едно от универсалните средства за комуникация – жестовете. Въпреки че и при тях има сериозна диверсификация и някой наш уж любезен жест в дадена култура може да се приеме негативно.
Затова според мен дори по-универсално средство за комуникация е танцът. Много често танците са съпроводени с музика и когато се изпълняват, те носят някак си универсални послания. Танцът има способността да те погълне много по-силно отколкото някакви ръкомахания в опит да обясниш, че търсиш евтин хотел например.
Знам, че танците са някак си по-лично и сантиментално преживяване и може би в това се крие силата им, но фактите са си факти. Ако се вгледаме и вникнеш в смисъла на индийските, африканските и какви ли не танцови ритуали, ще ги разберем много по-ясно и много по-емоционално, отколкото ако някой се опита да ни ги обясни теоретично.
Приемам, че някои от вас може и да не са съгласни, но за мен танцът е най-универсалното и въздействащо средство за комуникация, което човечеството някога е измисляло.
И дори да не ви сe вярва помага и в бизнес средите! На коктейл или друго мероприятие, ако партньорите по даден проект са разнополови танцът обикновено е спойката на тяхното доверие, защото в бизнес етиката той се приема именно като форма на откритост, отзивчивост и работа в екип.