Българите сме свикнали да “разбираме”от всичко. Компетентни се мислим по изключително много въпроси и често смятаме, че можем да свършим нещо по-добре от останалите хора. Ето защо и работата с клиенти в България е особено трудна. На първо място никога не приемаме, външният изпълнител, на когото сме възложили задачата като експерт и консултант. За нас той е само и единствено изпълнител, който трябва да осъществи нашето задание, което е брилянтно, неповторимо и лишено от всякакви грешки.
За професионалистите, клиентите никога не са прави, но понеже знаят, че те няма да възприемат това, което им се казва, въобще и не се опитват да го направят. Ето защо продукцията, която излиза е меко-казано посредствена.
Съвсем по различен начин биха стояли нещата, ако всеки знаеше къде му е мястото по веригата. На първо място трябва да се примирим с този свой импулс, че ние винаги сме прави. На хората работата им е в това, за което сме ги потърсили. Най-вероятно са учили за него, а ако не са – то са го практикували дълго време.
На запад никой не се прави на майстор, дизайнер, или текстописец. Всеки разчита на професионалната помощ на хората, на които това им е професия.
Нека да вземем пример.