В последно време станаха все по-популярни така наречените коучове ( от анг. – треньор). Тези хора “преподават” на останалите, най-често, житейски съвети. Как трябва да живеем живота си, как трябва да възпитаваме децата си, как можем да си намерим половинка, как трябва да се държим с тази половинка, как трябва да изкарваме парите си, как трябва да харчим парите си, как трябва да си почиваме, как трябва да спортуваме, как трябва да гледаме на живота, как трябва да се храним, как трябва да се депресираме, как трябва да се справяме с депресията, как трябва да търсим работа… и прочие и прочие и прочие.
Това са всякакви хора, които се опитват да си решат собствените проблеми, като се представят в обществото като силни и независими хора, преборили “еди-какво-си” препятствие. А в същото време се възползват от хилядите хора като самите себе си, които търсят някакво решение на проблемите си и им предлагат гръмки фрази, неказващи нищо и цитати на азиатски духовници. В същото време им взимат парите за консултацията и на практика… успяват да решат поне един от собствените си проблеми.
Не знам тези неща дали подлежат на някаква юридическа регулация, но според мен би трябвало. Защото на практика хората плащат за професионален съвет. А какви са професиите на тези коучове?
Професионален депресант, любител на мазните бургери, неспособни да общуват с противоположния пол, затънали в кредити, безработни, безделници…
Искаме ли наистина да даваме пари на такива хора, за да ни казват как да си живеем живота?