Много се пише по темите за това как да си добър мениджър и да управляваш успешно ресурса си от хора. Защото всички сме подвластни на една максима, че всичко се прави от и за човеци. Водейки се от този лайтмотив, обръщам темата с негативната част, за да изведа позитива. Днес ще ви споделя от личен опит как може да НЕ мотивирате служителите си и да ги принудите да си тръгнат.
За съжаление не мога да степенувам гадориите, които мениджърите и шефовете правят. Но все пак си имам моя класация.
Започвам с липсата на отношение и омаловажаване на труда. Ако искате да накарате някой да върши по-малко работа, отколкото му възлагате, то го накарайте да се чувства като масовка сред професионалисти. Тези константни влияят на личността, на егото ѝ и на стремежа да дава всичко от себе си. В такива случаи служителите си казват, че дори и да не изпълнят задачата напълно, то така или иначе това вече се очаква от тях.
Следващ демотивиращ фактор е прекаленият контрол на работното време. Това означава да имате тракинг системи, които да следите до минути. Чрез тях не постигате желания успех за контрол количеството и качеството на работата, а по-скоро превръщате служителите си в роботи. Те всеки месец трябва да изпълняват поставените задачи за точно определено време или по-малко от него. В този случай е игра не време, не на креативност и мисъл.
Финален от мен спъващ работата фактор е неправилната комуникация и назначаване на грешни хора за управление на малки екипи. Всеки мениджър трябва да знае, че хората, с които работи са неговата сила и всяка бойна единица е важна. Точно затова трябва да се застъпва за тях и да им издейства привилегии, които ги карат да се чувстват специални. Ако само ги хока и действа негативно, то и резултатите ще са измъчени, пропити с много отрицателен заряд, който ще усетят и клиентите.
Надявам се тези съждения на един обикновен служител да послужат за подобряване работния процес, дори и в една компания.
