Здравейте, скъпи читатели!
Днес отново ще говорим за българската книжовна норма, която нерядко бива пренепрегвана. Много често чувам младите момичета да използват глагола “гримирам” спрегнат в 1 л., ед. ч., сег. и мин несв. вр. време като “гримирВам” и “гримиВах”. Това, кокетки, е неправилно. Същото се отнася и за “лакирВам”, “топирВам” и пр. И тук правилно е да се пишат и изговарят без “в”: “лакирам” и “топирам”.
Правилото, което трябва да имаме предвид относно тези случаи, е, че глагол, който завършва с наставката “-ир”, не може да съдържа буквата “в” преди тази наставка. Дори не е благозвучно, някак грубо и недодялано.
И тъй като използвах думата “предвид”, малко отклонение по темата, тъй като и нейните изговор и правопис често биват бъркани. Не съществуват форми на “предвид” като “напредвид”, “из предвид”, “под предвид” и пр. модификации. Думата се употребява самостоятелно и това е нейното книжовно узаконено съществуване.