От известно време се улавям, че все по-често минавам покрай онзи изоставен строеж на ъгъла на „Шишман“ и „Граф Игнатиев“. В началото си мислех, че просто нямам време да се занимавам с това. После – че е някаква временна ситуация. А сега си давам сметка, че това е само един от многото примери за избор, който се прави без да се гледа в перспектива. Без да се мисли за последствията.

Често консултирам фирми, които са решили да спестят от уебсайт, мислейки си, че „няма значение“. Слагат евтина тема, пълнят я със съдържание на ишлеме и чакат клиентите да се наредят. После се чудят защо никой не им се обажда. Точно както инвеститорът, който е решил, че е по-добре да хвърли още няколко плочки в апартамента, вместо да наеме качествен архитект. Резултатът е ясен – и в двата случая: затормозен, недовършен продукт.

Когато избираш между евтиното и качественото, винаги си плащаш цената. Може да не е веднага, може да не е директно, но сметката винаги идва. Или в изгубени клиенти, или в нуждата да поправиш нещо, което е направено зле. Или в пропуснати възможности. Истината е проста – евтиното излиза скъпо. Но хората рядко го разбират навреме.

Онзи строеж на „Шишман“ стои като грозна бележка в сърцето на града. И всеки път, когато минавам покрай него, се питам колко струваше на инвеститора този „спасяващ бюджет“ избор. Сигурна съм, че не си е представял така края на проекта. Но ако беше гледал малко по-далеч, може би сега там щеше да има красива сграда, която да радва всички ни. А не този безмълвен урок за цената на евтиния избор.“