Заглавието, че „експертите призовават за максимална предпазливост“, ми грейва на екрана, докато отпивам студено еспресо в лобито на поредния лъскав офис център. В ноздрите ми се блъскат два аромата – скъп препарат за под и прекалено изпечено кафе. Около мен хората се движат като на лед, макар че никой не е предупредил за лед. Всеки гледа да не се спъне, да не изцапа безупречните си костюми, да не рискува.

В ъгъла двама в костюми разглеждат таблет с изражението на съдии. Думите им – „минимизиране на експозицията“, „несигурни вектори“. Нито един от тях не е правил нещо, което да изисква реална реакция – нито физическа, нито финансова. Има особена лекота в гласа на човек, който съветва да не правиш нищо. Той не обещава печалба, а спасява от провал, като така гарантира собствената си безопасност. Съветът му никога не се тества на практика.

Механизмът е прост и печеливш. Ако предложиш смела стратегия и тя се провали, вината е твоя. Ако предложиш „внимателно наблюдение“, си гений, когато пазарът рухне, и провидец, когато се стабилизира. Успехът не зависи от резултата, а от това колко добре си се отървал от отговорност. Виждала съм десетки такива „стратегии за стабилност“, които са просто планове за застой. Пълни с графики, показващи липса на движение. Изглеждат професионално, но целта им е да накарат предприемача да се усъмни в собствената си енергия.

Сблъсках се с това лично, когато внедрявах нова дигитална платформа. Последваха „предупреждения“ от хора, които знаеха всичко за архитектурите, но не бяха управлявали кампания в реално време. Убедиха ме, че „времето не е подходящо“ и че трябва да „изчакаме повече данни“. Изчакахме. Данните дойдоха, но конкуренцията, която не се интересуваше от „предпазливост“, вече бе спечелила вниманието на потребителите. Грешката ми не беше липсата на подготовка, а това, че се доверих на хора, които никога не са били в центъра на бурята.

Опитът не се натрупва с отчети за кризи, а с преживяването им. Промените в бизнеса и технологиите стават в момента, в който вземеш първото решение и направиш първата грешка. Тези, които те съветват да внимаваш, са тези, чиито ръце са чисти, защото никога не са докосвали работещата машина. Гледат отстрани, от безопасния бряг на теорията, където всичко е предвидимо и никой не се наранява.

Когато следващият „експерт“ ти предложи да стоиш на място, провери дали някога е имал какво да загуби. Обикновено ще откриеш, че неговата „сигурност“ е просто начин да не мисли за нищо друго освен за следващия си хонорар.