Полезният прах от дигиталния маркетинг
Магията на бързия успех винаги ми оставя неприятен послевкус. Усещането е като да вдишаш изгоряла гума от закъсал автобус на кръстовището — първо те дразни, после започва да ти пари на езика. Спомням си времето, когато вярвах, че ако съберем достатъчно лайкове и споделяния, всичко само ще си дойде на мястото. Бях част от онова поколение консултанти, които препускаха след „виралния“ ефект като абитуриенти след промоция. Гледах как графиките за обсег скачат, празнувах с клиентите си всяко ново „въздействие“, но когато дойде време да платим сметките, мъглата се сгъсти и изчезна дори Паметникът на Альоша.
Тогава нещата бяха по-прости, макар и по-лъжливи. Имаше една носталгия по времето, когато метриките се манипулираха с лекота. Днес всичко е фабрика за празни числа. Виждам агенции, които представят „въздействието“ като свещен граал, а всъщност просто купуват внимание, което не може да ти купи дори едно кафе. Това е икономическа дезинформация. Колко струва един хиляден последовател, който е дошъл от безсмислен конкурс, само за да изсмуче бюджета, без да донесе нито една реална продажба? Гледах как бюджети на малки фирми се топят в черната дупка на „engagement rate“, а накрая оставаше само красив, но безполезен профил.
Преминаването към измерване на реалния принос не беше емоционален избор, а прагматична необходимост. Спрях да гледам към блясъка на „reach“ и започнах да изисквам данни за реалната конверсия и стойността на всеки клиент в дългосрочен план. Разбрах, че стратегия, която не се превръща в печалба, е просто скъпо хоби, а не бизнес инструмент. Трудно е да кажеш на клиент, че неговият „красиво изграден бранд“ всъщност изгаря пари в социалните мрежи, но е по-добре сега, отколкото когато компанията му фалира.
Днес всичко е „хакване“ на алгоритми и „оптимизиране“ на процеси, които често са просто прикритие за липсата на истинска стойност. Всичко е твърде бързо, твърде автоматизирано и твърде повърхностно. Истинският маркетинг изисква търпение и разбиране на икономическата логика на продукта, а не просто писане на кликбейт заглавия. Когато започнах да анализирам не колко хора са видели рекламата, а колко от тях са се върнали за втора и трета покупка, картината се промени. Цифрите станаха по-малки, но станаха реални.
Светът на дигиталния маркетинг е пълен с хора, които обещават чудеса за седмица, но не могат да обяснят как тези чудеса ще се превърнат в пари. Моят подход вече не търси светкавици. Търся устойчивост. Ако един казус не показва връзка между инвестирания евро и върнатия евро, за мен той просто не съществува.
Остават само сухите факти и разходите, които не се оправдават.
5 Comments
Спомням си първата си „вирусна“ кампания преди години. Събрахме хиляди харесвания и стотици споделяния, но в края на месеца почти нямаше реални продажби. Тогава разбрах, че повечето от тези цифри са просто въздух под налягане.
Определено ми беше интересно да прочета за „фабриката за празни числа“, за която пишеш. Много точно го описваш — често виждам как се гонят лайкове и коментари, а реалните резултати за бизнеса липсват. Надявам се да продължиш да пишеш по темата, защото липсват такива искрени и критични текстове.
Чета често за този „фабрика за празни числа“ и съм го виждал на практика – преди години един клиент се хвалеше с 100 хиляди последователи в Инстаграм, които обаче не носеха никакви продажби. Сега поне се говори повече за реални резултати, макар че пак има изключения. Иначе съм съгласен, че обсегът не е всичко и качеството на аудиторията е по-важно.
Статията ми върна спомена за времето, когато всички се надпреварваха за лайкове и „въздействие“, а после се чудеха защо не виждат реални резултати. Точно това ме накара да спра да влагам време в подобни неща и да се фокусирам върху по-смислени подходи.
Харесва ми как си описал илюзията с лайковете и обсега – точно това е проблемът. За мен по-смислено е да се гледа не колко хора са видели поста, а колко реално са предприели нещо след него. В работата ми като фрийлансър почти винаги измервам успеха по директни заявки или поръчки, не по празни числа.
Comments are closed.