Когато говорим за емоционално прегаряне, много хора си мислят, че то започва внезапно, като голяма експлозия на стрес, но истината е, че процесът е бавен и тих и често го подминаваме, докато вече сме в капана му Аз съм минал през това и мога да ви кажа, че ранните признаци са странно коварни защото те изглеждат невинни в началото може би просто се чувствате малко по-изморени от обикновено или забелязвате, че започвате да отлагате неща, които преди са ви вълнували или носели удоволствие малките сигнали са като тихи шепоти, които казват „Спри малко“, но ние ги игнорираме защото животът тече бързо и имаме толкова задачи, че няма време за почивка

Аз например първо забелязах, че губя интерес към неща, които обичах да правя книгите, разходките, разговорите с приятели вече не ме зареждаха а просто ги преживявах механично като задължение Другият ранен знак е, че започвате да реагирате по-раздразнено на малки неща, които преди не са ви притеснявали и се усеща едно вътрешно напрежение, което не знаете откъде идва Може да се появи и хронична умора, която не минава дори след сън, усещането, че тялото ви и умът ви работят на празен ход

Интересно е, че психологическите изследвания показват, че до 60 процента от хората изпитват поне един симптом на бърнаут, без да осъзнават какво се случва, а когато го разберат, често вече е твърде късно за лесно справяне Това ме кара да мисля, че най-важното е да сме внимателни към себе си да обръщаме внимание на дребните сигнали, на онези моменти когато усещаме, че се отклоняваме от себе си

Един друг пример от моя живот е, че започнах да се чувствам като наблюдател на собствените си емоции и преживявания и не можех да се включа пълноценно в нищо Това е като да гледаш филм, в който участваш, но не можеш да смениш ролята си усещането е странно и изтощаващо и започва да се отразява на взаимоотношенията с хората около теб, защото емоциите ти са изчерпани и нищо не ти носи радост

За мен осъзнаването на тези ранни признаци беше първата стъпка към промяна научих се да забелязвам кога съм на прага на прегаряне и да давам на себе си малки паузи, да се отдръпвам за кратко, да разговарям с близки и да си позволявам да не съм продуктивен за момент Разбира се, всеки е различен и симптомите могат да варират, но мисля, че ако внимаваме към себе си и не подминаваме умората, раздразнителността и загубата на интерес, можем да се спасим от по-сериозно емоционално изтощение

Най-важното, което искам да кажа, е че бърнаутът не е слабост той е сигнал, че сме се претоварили и че трябва да се грижим за себе си като за ценен ресурс Вниманието към дребните признаци, разговорите с други хора и малките ежедневни паузи могат да ни спасят от тежките последствия и да ни върнат обратно усещането за радост и смисъл в живота.