Лъжата за живота ни онлайн
Май повечето хора лъжат за живота си. Не го казвам като морализатор, а защото наблюдавам. Вчера гледах как приятелка качи снимка в Инстаграм – перфектно осветена, уж спонтанен смях, дизайнерско кафене. Знаех, че е била там преди два часа, че кафето ѝ е било студено и че се е скарала по телефона с майка си. Но това не влезе в историята. В историята влезе „слънчев ден и страхотно кафе“.
Истината е, че всички търсим валидация онлайн. Не е нова патология. Винаги сме търсили одобрение, но сега имаме инструмент, който го прави лесно, бързо и пристрастяващо. Повечето хора не разбират, че това одобрение е повърхностно. Лайковете не са истински човешки връзки.
В работата си като графичен дизайнер виждам това постоянно. Клиенти настояват за повече „харесвания“, отколкото за реални резултати от рекламата. Един собственик на малък био магазин настояваше да публикуваме само естетични снимки на плодове и зеленчуци, не информация за произхода им или ползите им. Аргументът му беше прост: „Хората искат да виждат красиво, а не факти.“ Това не е интерес към продуктите, а желание за одобрение на вкуса. За да изглежда добре в очите на другите.
Това създава порочен кръг. Търсим валидация, получаваме я под формата на лайкове и коментари, което ни кара да се чувстваме добре за кратко. После търсим още и още. Като наркотик. Ставаме все по-зависими от чуждото мнение. Виждам го и в себе си. Когато напиша статия, първото, което правя, е да проверя колко „харесвания“ е събрала. Глупаво е. Трябва да се интересувам дали е полезна, дали е променила нещо в някого, а не колко хора са кликнали върху бутона.
Онзи ден се сетих за една ситуация от университета. Бяхме на практика по фотография и преподавателят каза: „Най-добрите снимки не са тези, които са технически перфектни, а тези, които разказват история.“ Тогава не разбрах. Сега разбирам. Забравили сме да разказваме истории. Заменихме ги с картинки, филтри, повърхностни впечатления.
Може би не е толкова страшно. Но е време да се питаме какво наистина искаме. Какво сме готови да жертваме, за да получим одобрението на непознати хора в интернет? Аз реших да намаля времето в социалните мрежи. Да се фокусирам върху нещата, които имат значение. Защото в крайна сметка, единственото мнение, което има значение, е моето собствено.