Тая сутрин слушах в трамвая един разговор между две баби, сериозно. Едната вика: „Абе, онова с интернет работата – онова като за тия с телефоните… как му се викаше, бе?“ Другата се сети: „Ааа, маркетинг!“. И се замислих… тоя контент маркетинг, за който все се пише, дето трябва да е супер важен, ама нали така, в реалния живот хората едва го произнасят правилно. Бе, то става дума за неща, дето трябва да ти носят клиенти, да ти пълнят портфейла, да ти дават спокойствие, ама като се замислиш, половината са някакви термини, дето ако ги кажеш на баба си, тя ще те гледа като извънземен. Ама нека си дойдем на думата – що е то изобщо тая стратегия за контент маркетинг през 2024, че все пак да не звучи като празни приказки.

Така де, не е достатъчно вече само да си направиш един сайт и да чакаш хората да се наредят на опашка. Трябва да създаваш някакво съдържание – дето да е стойностно, да е ангажиращо, да хваща окото, да кара хората да се връщат пак и пак. През 2024 всичко май се върти около четири неща – персонализация, мултиформатност, оптимизация за търсачки (дето вече звучи като диагноза) и измеримост. Абе, мерси, ама да не прекаляваме с тия думи, дето ги измислят тия от маркетинг агенциите, а? Хората искат да им е ясно, а не да си чупят езика.

И почваме с аудиторията. Трябва да знаеш кои са твоите хора. Да си направиш некви персони на купувачи. Абе, направо да си ги кръстиш – Пешо, Гошо, Мария… и да си измислиш какъв живот водят, кво ги боли, какво искат. И после да им намериш ключовите думи. Ама какви ключови думи? Ами тези, дето те пишат в Google, нали. Като „евтини климатици“ или „ремонт на покриви“. И като знаеш какво търсят, почваш да пишеш за тях. И пак не стига. Трябва да видиш и какво правят конкурентите. Абе, тия с кокошкарниците, дето все се рекламират. И те така са тръгнали, и ти трябва да си направиш нещо по-яко, ама без да прекаляваш.

И после идва мултиформатността. Абе, не можеш само да пишеш, бе. Трябва и да снимаш, и да говориш, и да рисуваш. Блог постове – дето са дълги и скучни, ама били полезни. Видео – кратки клипчета, дето ги пращаш във Фейсбук. Инфографики – дето са шарени картинки, ама пак трябва да ги направиш. Подкасти – дето ги слушаш, докато шофираш, ама то пак е някаква форма на писане, щото някой трябва да ги подготви. И електронни книги – дето никой не ги чете, ама били модерни. И уебинари – дето пак трябва да говориш пред камера, ама без да се излагаш. И почваш да се чудиш: ама аз за кво си отварям бизнес, за да пиша, снимам и говоря ли? Абе, нали уж щях да си бачкам спокойно?

И като направиш всичко това, идва SEO-то. Това е оптимизацията за търсачките. Абе, за Google, дето решава кой сайт да покаже първи. И пак трябва да пишеш ключови думи, да ги слагаш в заглавията, да описваш картинките, да трупаш линкове. Абе, все едно си строител, ама вместо тухли слагаш ключови думи. И после се чудиш: ама кога ще си изкарам парите, че аз само пиша и пиша, а клиенти все няма.

И като се измориш от писане, снимане и оптимизиране, трябва да измерваш резултатите. Ама как? С едни там инструменти – Google Analytics и тем подобни. И гледаш колко хора са ти влезли в сайта, колко са си кликнали на нещата, колко са си купили. И почваш да се чудиш: абе, тоя сайт аз ли го правя за клиентите или за Google? Че те тия от Google само гледат цифри, а на мен ми трябват клиенти, дето ще ми дадат пари.

И като всичко това ти дойде в повече, чуваш за новите тенденции. Изкуствения интелект – дето уж щял да ти пише сам, ама после пак ти се налага да го четеш и да го поправяш. Персонализацията – дето уж щяла да кара клиентите да се чувстват специални, ама пък трябва да знаеш всичко за тях. И краткото съдържание – дето уж било модерно, ама после като седне човек да пише, пак се получава някаква дълга статия. И почваш да се чудиш: ама това не е ли едно и също, дето го правят от години, само дето му слагат нови имена?

И си спомням как едно време баща ми казваше: „Не прави нищо, което не разбираш“. А сега гледам – всички се хвърлят в тая дигитална блато и всеки се прави на разбирач. И си мисля: ама не е ли по-добре да си работиш нормално, да си гледаш хората, да си вършиш работата качествено и да не се занимаваш с тия маркетинг глупости? Ама пък после пак се сещам, че ако не го правиш, конкуренцията ще те изяде. И така, човек се върти в тоя кръг и не знае накъде да тръгне. И май накрая пак остава въпросът: защо изобщо ми трябва тая стратегия за контент маркетинг, като хората пак ще си купят, ако им харесаш?

Пък и аз, ако трябва да съм честен, по-скоро бих отишъл на майсторлък с баща ми, отколкото да се занимавам с тия модерни технологии. Майсторенето поне е сигурно – тухла върху тухла, ред по ред. А тоя интернет… абе, не знам.